Неделя Шонова с първи мазоли по краката от танци
Д-р Неделя Щонова описа прочувствена история за присъединяване си в Dancing Stars. Тя разгласява роман от среща със своя почитателка. Ето защо става въпрос:
Ето каква вълнуваща история показа доктор Щонова в Инстаграм профила си:
Влизам в банката през днешния ден. Трябваше да направя един банков превод. Жената на гишето ме поглежда, усмихва се сърдечно и споделя:
- Д-р Щонова... Разбрах, че ще участвате в “Денсинг старс ".
- Да... по този начин се получи... - откликвам.
- Много се веселя, ще Ви виждам... Знаете ли, аз качих 7 кг за няколко месеца и съм решила да ги отслабна. Неотдавна моят брачен партньор умря, стана ненадейно. За мен беше потрес, болежка, стрес. Изгубих себе си, занемарих се някак. Но знаете ли, изпитвам предпочитание да се завърна към живота, желая да танцувам с Вас. Обещавам, че ще танцувам и ще изучавам стъпките през екрана. Ние тук в банката работим до 21 ч., само че като се прибирам, ще си връщам ТВ наличието обратно, моят тв приемник има такава функционалност - и ще танцувам с Вас “ - сподели тя, примигна с очи, а клепачите й се разпърхаха като криле на огромно водно конче. Обещавам Ви! - постепенно повтори тя и внимателно се усмихна.
Гледах я безмълвна... и до момента в който потъвах в усмивката й едни иглички-сълзички се разтанцуваха в очите ми. Гъмжаха в мен и успяваха напълно същински да ме развълнуват. Ето по тази причина влизам във формАта.
Ако можеш да вдъхнеш на някого предпочитание да танцува (отново), да се усмихне (отново), да опита да допре светлината... Ако можеш да окажеш помощ на някого да премине една концепция по-грациозно през през света на болката и през дансинга на самотата... тогава всичко си коства.
И занапред зная, че постоянно, когато излизам да танцувам, ще си мисля за тази жена от банката през днешния ден... И даже единствено на нея да влея мъничко жадност за живот... ще ми стига.
Форматът е тежък. Много тежък. Вече упражняваме. Краката ми са в рани, коленете са ми сини и имам жестока мускулна тресчица на четириглавия бедрен мускул. Но това не ме плаши. Гледам си раните, допирам синините... и Господи, по този начин си ги обичам! Мога да пренеса цяло море от болки и разранени крайници... Щом зная, че ще оказа помощ даже единствено на един човек... Да се усмихне още веднъж... Да потанцува, да се раздвижи, да усети в себе си вълна от Любов… И да има пак… най-малко мъничко същински искра в очите. Така го разбирам аз света. И себеотдаването.
Ето каква вълнуваща история показа доктор Щонова в Инстаграм профила си:
Влизам в банката през днешния ден. Трябваше да направя един банков превод. Жената на гишето ме поглежда, усмихва се сърдечно и споделя:
- Д-р Щонова... Разбрах, че ще участвате в “Денсинг старс ".
- Да... по този начин се получи... - откликвам.
- Много се веселя, ще Ви виждам... Знаете ли, аз качих 7 кг за няколко месеца и съм решила да ги отслабна. Неотдавна моят брачен партньор умря, стана ненадейно. За мен беше потрес, болежка, стрес. Изгубих себе си, занемарих се някак. Но знаете ли, изпитвам предпочитание да се завърна към живота, желая да танцувам с Вас. Обещавам, че ще танцувам и ще изучавам стъпките през екрана. Ние тук в банката работим до 21 ч., само че като се прибирам, ще си връщам ТВ наличието обратно, моят тв приемник има такава функционалност - и ще танцувам с Вас “ - сподели тя, примигна с очи, а клепачите й се разпърхаха като криле на огромно водно конче. Обещавам Ви! - постепенно повтори тя и внимателно се усмихна.
Гледах я безмълвна... и до момента в който потъвах в усмивката й едни иглички-сълзички се разтанцуваха в очите ми. Гъмжаха в мен и успяваха напълно същински да ме развълнуват. Ето по тази причина влизам във формАта.
Ако можеш да вдъхнеш на някого предпочитание да танцува (отново), да се усмихне (отново), да опита да допре светлината... Ако можеш да окажеш помощ на някого да премине една концепция по-грациозно през през света на болката и през дансинга на самотата... тогава всичко си коства.
И занапред зная, че постоянно, когато излизам да танцувам, ще си мисля за тази жена от банката през днешния ден... И даже единствено на нея да влея мъничко жадност за живот... ще ми стига.
Форматът е тежък. Много тежък. Вече упражняваме. Краката ми са в рани, коленете са ми сини и имам жестока мускулна тресчица на четириглавия бедрен мускул. Но това не ме плаши. Гледам си раните, допирам синините... и Господи, по този начин си ги обичам! Мога да пренеса цяло море от болки и разранени крайници... Щом зная, че ще оказа помощ даже единствено на един човек... Да се усмихне още веднъж... Да потанцува, да се раздвижи, да усети в себе си вълна от Любов… И да има пак… най-малко мъничко същински искра в очите. Така го разбирам аз света. И себеотдаването.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ